С И Р А К

 

Какво,е да си бездомен?
Какво,е да си отраснал без прегръдка?
Какво,е във всеки сетен час да се надяваш за милувка?
Какво,е в леглото вечер самичък да заспиваш?

Израстваш по сиропиталища.
Гледан си от чужди хора,
А майка ти незнайна  създава още роби!
Да си сирак не,е песен,а борба към пътя неизвестен.

Питаш се,с какво ли Бог те наказа.
Защо точно теб избра да носиш тази проказа.
Знаеш ли от теб ще стане силен и борбен човек,
защото разбираш всъщтност кое е най-стойностното в този век.

Завиждаш на децата,с родители,с баби и дядовци.
Завиждаш им на  скъпите вещи.
Завиждаш им на топлината и уюта
и усмивките горещи.

Да  си дете и без семейство не е лесно!
Бях малък и невинен,за семейство аз копнях.
Порастнах и станах крадец безобиден,
но майчини очи така и не видях!

 

Значи ще се бориш...
За своя живот и за правото на щастие.
Дано не сгрешиш.

Здравей! Първо аз момиче,но стиха съм го писала,в мъжки род.Неговия замисъл всъщтност беше да покаже колко,е тежък живота на децата лишени от родителски грижи(сираците). Исках посланието му да бъде точно... Скъпи бъдещи майки не изоставяйте свойте деца! А на хората,които имат семейства било то добри или лоши бих казала:Радвайте се,че не сте сами!