Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък
Аз съм човекът, който те отвращаваше
Аз съм човекът, на когото се подиграваше
Аз съм човекът, който седеше самотен
Аз съм човекът, който върви към дома неохотно
Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден
Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен
Аз съм човекът, който носи болка в очите си
Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си
Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време
Аз съм човекът, разрушен от това бреме
Аз съм човекът, който се давеше в презрение
Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение
Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление
Аз съм човекът - от твоето поколение
Аз съм човекът, чието име не знаеш
Аз съм човекът, за когото нехаеш.
Ти мислиш, че е готино да си свиреп,
Но и аз съм Човек - като теб.
 

Стихотворението, което днес се използва от една от най големите кампании за защита на правата на децата Уницеф, с цел да пресъздаде чувството на дете, жертва на насилие. Написано от 14 годишната Лора Граймс от Бристъл, Великобритания, стихотворението представлява изповедта на едно от многото деца, жертви на насилие в училище. В следствие на наложения му тормоз детето поставя край на живота си, като в предсмъртното си писмо оставя стихотворението, което моли да бъде прочетено на погребението й. Това стихотворение, както и историята на Лора оказват своето влияние върху голям кръг от хора.

Още в средата на 20-ти век правото на образование е провъзгласено за едно от фундаменталнитечовешки права. Вприетата от ООН Всеобща декларация за правата на човека се прокламира, че всяка личност има право на образование.

Чл.26, Всеобща декларация за праватата на човека(1948г)